Контакт
← Към блогаEUDR

Стандартен срещу Олекотен режим на дължима проверка (Simplified Due Diligence)

Пълно сравнение между стандартния и опростения режим на дължима проверка по EUDR: изисквания за геолокация, облекчения за малки стопанства под 4 ха и специфики при внос от нискорискови държави.

Двата вида Due Diligence на EUDR

Оценка на риска на държавите

За балансиране на административната тежест Регламент (ЕС) 2023/1115 въвежда тристепенна система за класификация на държавите по риск (Benchmarking System):

  1. Държави с висок риск (High-Risk)
  2. Държави със стандартен риск (Standard-Risk)
  3. Държави с нисък риск (Low-Risk)

Нивото на риск определя дали прилагате Пълна дължима проверка (Standard Due Diligence) или Олекотен режим (Simplified Due Diligence).

1. Пълен режим на дължима проверка: Трите задължителни стъпки

При доставки от държави със стандартен или висок риск системата включва:

  • Стъпка 1: Събиране на данни и доказателства:
    • Търговско наименование, HS код, нетно тегло и обем.
    • Държава на производство и точни GPS координати на всички поземлени имоти.
    • Времеви диапазон на добив и доказателства за спазване на местните закони (имотни права, екологични разрешителни, трудово законодателство, право на информирано съгласие).
  • Стъпка 2: Оценка на риска:
    • Анализ на риска от обезлесяване в региона.
    • Ниво на корупция, фалшифициране на документи и риск от смесване с непроследими суровини по веригата.
  • Стъпка 3: Смекчаване на риска (Risk Mitigation):
    • Извършване на независими одити на място и сателитна верификация преди пускане на стоката на пазара.

2. Олекотен режим на дължима проверка (Simplified Due Diligence)

Приложим за суровини, произхождащи от държави или региони, официално класифицирани от ЕК като „нискорискови“.

  • Какво се спестява: Операторът е напълно освободен от Оценка на риска (Стъпка 2) и Смекчаване на риска (Стъпка 3).
  • Какво остава задължително: Събирането на доказателства за произход, геолокация и подаването на DDS декларация в TRACES NT остават задължителни.

3. Специални правила за геолокация според размера на парцела

  • Парцели равни или над 4 хектара (≥ 4 ha): Задължителен пълен полигон (граници на имота с координати на всички точки на чупка) във формат GeoJSON, Shapefile или KML.
  • Парцели под 4 хектара (< 4 ha): Допуска се единична GPS координатна точка (централна точка на имота).
  • Квалифицирани микропроизводители: Разрешено е въвеждането на официален пощенски адрес вместо GPS координати, когато липсва техническа възможност за сателитно заснемане.